Данъчни облекчения за корпоративни дарения и спонсорства

Данъчни облекчения при дарения от физически лица

Извадки ЗКПО

Извадки ЗОДФЛ

В разговор дарение и спонсорство често са взаимозаменяеми. Малко хора си дават труда да означават или поне да внимават за разликите, а ако се опитват, това се приема за дребнавост, още повече че наблюдението не може да се подплати със солидни аргументи и ясни примери. В практиката, и законът позволява такова смесване, дарението и спонсорството също се оказват взаимозаменяеми.

Възможно е едно дарение да се оформи като договор за спонсорство, да носи това име и да се ползват данъчните преференции за дарения, предвидени в закона, но при положение, че са спазени изискванията за дарение. От друга страна е възможно едно дарение да получава някаква насрещна престация, която обаче не е еквивалентна. Така, че няма да е налице търговска сделка. Затова по-надолу често се говори за дарения (спонсорства), но трябва да си давате сметка за разликите, които могат да произтекат при едни или други действия.

Финансовият резултат преди преобразуване се намалява със 100% от стойността на направените спонсорства и дарения, ако са изпълнени следните условия:

• Общата сума на даренията (спонсорствата) не надвишава 10% от финансовия резултат преди преобразуване;
  
• Даренията (спонсорствата) трябва да са за сметка на капиталовите резерви или сметката на собственика;
  
• С даренията (спонсорствата) не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат или тези, които се разпореждат с тях.
  
• Даренията са в полза на лицата и организациите, изброени в единадесет групи в Чл. 23, ал. 3, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
  

С данъка се облага и частта от сумата на даренията, която надвишава 10% от положителния финансов резултат преди преобразуване. Тази част от даренията, както и спонсорството с насрещни еквивалентни действия, се отчитат като разходи.

Печалбата се облага с данък за общините в размер на 10% и с данък върху печалбата в размер на 15%.

Пример: Дарения (спонсорства) в размер на 1000 условни единици.

В таблицата по-долу са разгледани три условни компании:
- една, която не е извършила дарения (спонсорства);
- втора, извършила дарения (спонсорство), отчетени като разходи - т.е. даренията (спонсорствата) не са направени за сметка на капиталовите резерви или сметката на собственика, и
- трета фирма, направила дарения, които отговарят на всички изисквания в закона.

Таблица

	Без дарение	Дарение от 1000
Приходи	100 000	1 000 00	1 00 000
Разходи	75 000	75 000	75 000
Дарения и спонсорство, отчетени като разходи	0	1 000	0
Данък върху дарението (спонсорството)	0	250	0
Общо разходи	75 000	76 250	75 000
Финансов резултат преди преобразуване /Приходи-Общо разходи/	25 000	23 750	25 000
Дарения, отговарящи на изискванията	0	0	1 000
Печалба преди данъци	25 000	23 750	24 000
Данък за общините(10%)	2 500	2 375	2 400
Данък върху печалбата (15%)	3 375	3 206	3 240
Общо данък печалба	5 875	5 581	5 640
Общо данъчно задължение + данък върху дарението	5 875	5 831	5 640
Сума на данъчното облекчение	0	44	235

Фирмите, отчитащи даренията (спонсорствата) като разходи (втората група) спестяват 44 условни единици. Фирмите, извършващи дарения (спонсорства), които изцяло отговарят на споменатите изисквания спестяват 235 условни единици.

Важно! Когато спонсорство е договорено като търговска сделка в смисъла на чл. 286 от Търговския закон и двете страни са регистрирани по ЗДДС, върху сумата на сделката се дължи и данъка върху добавената стойност. (Разбира се сред културните организации у нас, регистрирани по ЗЛС или по ЗЮЛНЦ, едва ли скоро ще има такова изключение.)

Българското законодателство като че ли поощрява дарителството пред спонсорството. Това може да накара компаниите да предпочетат даренията, вместо спонсорството, най-вече когато сумите са в рамките на лимита от 10% от финансовия резултат.

Еквивалентността на насрещните действия (престации) е важна черта в дефиницията на спонсорството. Но в закона няма обяснение какви действия (престации) се смятат за еквивалентни. Преценката е оставена на данъчните власти, като се предполага, че те трябва да използват пазарната стойност на услугите, предмет на сделката.