Работната група направи предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (където се разглеждат корпоративното спонсорство и дарение), в Закона за облагане доходите на физическите лица, в Закона за ДДС и в Закона за местните данъци и такси. Пакетът от предложенията за промени имаше следните цели:

1. Съгласуване на отделни законови положения, за да се постигне равноправно данъчно третиране на всички данъчни субекти.
2. Осигуряване на преференции за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност чрез предоставяне на по-големи облекчения за дарителите - физически и юридически лица, които подпомагат този тип нестопански организации.
3. Осигуряване на условия за повишаване на абсолютния размер на даренията и спонсорските сделки в България.

Тъй като тук се интересуваме най-вече от спонсорството и даренията, ще разгледаме само приетите промени в закона за корпоративното подоходно облагане и закона за облагане доходите на физическите лица.

Предложенията за промени в тези два закона включваха:

• отпадането на данъка върху печалбата получена от предоставяне на имущество, включително и продажба на дарени вещи и права за постигане на основната цел на юридическите лица с нестопанска цел регистрирани в обществен интерес
  
• ползване на облекчение за дарение до 10% от положителния финансов резултат преди преобразуване при положение, че дарението е направено на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност; процентът за облекчение за даренията към останалите предвидени в закона организации остава 5%.
  
• данъкът върху даренията и спонсорството, отчетени като разходи да е в размер на 15% вместо сегашните 25%
  
• физическите лица с доходи само от трудови правоотношения също да ползват облекчението за дарения вместо то да важи единствено за доходи от нетрудови правоотношения. Облекчението да е до 10% от облагаемия доход, ако дарението е извършено в полза на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност; процентът за облекчение за даренията към останалите предвидени в закона организации остава 5%.

От всички тези предложения народните представители приеха облекчението за дарение за фирми да бъде до 10% от положителния финансов резултат независимо дали дарението е направено в полза на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност или на другите видове организации, позволени от закона. Това беше прието и за даренията от физически лица, като облекчението до 10% от облагаемия доход отново важи само за доходите от нетрудови правоотношения.

Какво отражение ще имат тези (не) промени върху практиката на дарение и спонсорство и върху организациите от третия сектор?

Първо, неприемането на различните процентни облекчения за даренията към юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза няма да насърчи нестопанските организации да се регистрират като такива, което пък ще затвърди непрозрачността на сектора. Разделянето на юридическите лица с нестопанска цел на такива в частна полза и в обществен интерес беше сериозен напредък за българското законодателство и за третия сектор. Юридическите лица с нестопанска цел в обществен интерес се подлагат на сериозен контрол от страна на държавата и в замяна на това тя трябваше да им осигури по-големи данъчни облекчения, например, от юридическите лица с нестопанска цел в частен интерес. С решението си да не приемат различните облекчения народните представители всъщност обезмислят това разделение.

Второ, плащането на 25% данък при източника върху даренията и спонсорствата, записани като разход ще продължи да има възпиращо действие върху корпоративното дарителство и спонсорството, защото ставката на този данък е с 1,5% по-висока от ефективната данъчна ставка, с която се облага печалбата на фирмите. За сравнение, предложеният данък от 15% е с 8,5% по-нисък и това вероятно щеше да има стимулиращ ефект върху спосорството и даренията, записани като разход. А още по-вероятно е стимулиращ ефект да има премахването на този данък изобщо, каквото предложение, заедно с позоваване на добра чужда практика, присъства за пореден път и в последната Бяла книга на БИБА. Може би трябва да допълним още, че там където спонсорството се развива най-динамично (В англо-саксонските страни, след бума през 80-те, през последните 15 години спонсорството отбелязва стабилен изпреварващ ръст в сравнение с разходите за реклама или промоции.), то е търговска сделка, не се облага с друг данък, освен върху добавената стойност и това не го прави по-малко обществено ангажирано. И все пак, в добрите случаи от световната практика общия обем спонсорство достига до 14% от общия обем разходи за реклама.

Трето, отхвърлянето на предложението облекчението от 10% за дарение да важи и за физически лица с доходи от трудови правоотношения, лишава както голям процент от работещите от правото да ползват облекчения за дарения, така и организациите от третия сектор от дарения, особено на принципа "дарение на заплата" (pay as you earn), широко разпространен в Западна Европа. Продължава да е неясен мотивът, поради който физическите лица, които имат доходи само от трудови договори нямат право да ползват облекчението за дарение. Единствената причина, която ни идва на ум е, че законодателят се притеснява от рязко намаляване на данъчните постъпления.

Четвърто, нека помислим как би се отразило повишението на облекчението за дарение на 10% вместо досегашните 5%. Интересно е какъв процент от фирмите знаят и ползват правото, което им дава законът. Едно от условията в закона е сумите за дарения да са за сметка на капиталовите резерви и това изисква в края/началото на всяка финансова година да се задели определена сума, която да се изразходва през предстоящата година. В проучването на Политологичен център за Фондация "Помощ за благотворителността в България" от края на 2000 г. се казва, че само 5% от запитаните фирми планират предварително. Което означава, че останалите 95% от фирмите, които даряват, не могат да ползват предвиденото облекчение до 10%. Но да допуснем, че това бързо стане широко разпространена практика. Тогава доколко е реалистично очакването, че фирмите в България ще отделят до десет процента от печалбата си преди облагане за дарения, и знаем ли дали изобщо и колко от фирмите са се възползвали от досегашното 5-процентно облекчение в пълния му размер? Вземайки предвид размера на платения данък печалба за 2000, ако даряващите фирми в България - според проучването на Политологичен център това са 60% от всички фирми - бяха отделили 5% от печалбата си, то даренията, за които облекчението важи, щяха да бъдат 48 млн. лв.!?

От всичко казано дотук следва изводът, че приетите промени и допълнения не водят до реализация на нито една от първоначално заложените цели, които си е поставила работната група. И докато за логиката и принципите на направените предложения има налична и достъпна информация, то логиката и аргументацията на приетите поправки се нуждаят от публичност. Защото свършеното до тук няма да доведе до очакваното увеличение на корпоративното спонсорство и на даренията от физически и юридически лица. Може би, ако чуем аргументацията на народните представители за неприемането на предложените поправки и прозрем логиката им, ще спрем да мислим, че Парламентът отново изимитира предколедна активност и загриженост за развитието на неправителствения сектор в България.

Тук бихме искали отново да отбележим силно положителната тенденция в развитието на нестопанския сектор в България, който се обедини в кампания да подкрепи внесения законопроект. В същото време считаме, че има още стъпки, които третият сектор може да предприеме, за да постигне желания растеж в нивото на бизнес спонсорството и даренията от юридически и физически лица. Необходима е образователна кампания както за бизнеса, така и за физическите лица, за облекченията, които могат да ползват и най-вече как да правят това "безопасно". Нестопанските организации ще имат полза и от обучение как да изграждат партньорски връзки с бизнес организации, които включват в себе си дарението и спонсорството, но също и други форми на бизнес подкрепа. Време е да покажем на бизнеса, че освен от парите му, имаме нужда и от уменията му. И може би резултатите от тази кампания за промяна в законодателството щяха да бъдат по-добри, ако тя беше организирана съвместно с бизнес организациите и медиите в България.

Красимира Тенева
Николай Нейков