Резюме на изводите и предложенията от трите работни маси


Семинар върху културното спонсорство и патронаж
Мадрид, 8 и 9 април, 2002

Семинарът върху спонсорството и патронажа, който се състоя на 8 и 9 април по инициатива на Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз в сътрудничество с Европейската комисия разви по време на своите три работни маси теоретически и практически дебат, който беше основополагащ за това на културните дейности в Европа да се даде импулса, от който се нуждаят чрез по-добро използване на потенциала и синергиите, които могат да възникнат от сътрудничеството между публичния и частния сектор в европейските страни. От изводите и предложенията изведени от рапортьорите в края на всяка от трите работни маси, Испанското председателство на Съюза подготви документ, който резюмира текущото състояние в сферата на спонсорството и патронажа в Европа и обяснява серия от цели и предложения.

Текущото състояние
Въпреки че има теоретически дефиниции на "спонсорство" и "патронаж", които ги отличават и дефинират, факт е, че в Европа те са възприемани като понятия с размити граници и които се различават в зависимост от полето, в което се случват. По отношение на подкрепата за култура действителността в Европа е много разнородна. Дебатите идентифицираха наличието на два различни модела: англо-саксонски модел, традиционно подкрепян от обществена инициатива и поддържащ поток от частни ресурси към обикновено преобладаващите културни дейности, и континентален модел, основно подкрепян от действия на публичния сектор и който едва отскоро започна да си дава сметка за ползите и потенциала, съдържащ се в частната подкрепа за културни дейности. Така представените модели са не повече от опростено резюме на разнородната реалност, която със сигурност ще се увеличи с процеса на европейското разширяване.

От друга страна, процесът на децентрализация на държаваната власт, която предава повечето аспекти от управлението на културата на местни и регионални политически институции прави нарастващо трудно за публичния сектор да се справи сам с увеличаващото се културно търсене. Сега културното търсене с право се смята за основен елемент в начина на живот и системата на благоденствието, характеризираща обществата изграждащи ЕС.

Не трябва да се забравя и че европейското културно наследство исторически е продукт на съвместно действие на дъражавата и патроните, публичния и частния сектор. С развитието на функциите на държавата през последните десетилетия, и особено на континента, тази традиция беше до голяма степен изгубена.

Европа има такова богатство от културни мрежи, и в миналото и днес, че е много трудно една културна инициатива да не засегне няколко страни и няколко публични администрации едновременно. Същото се случва и в частния сектор. При това в съзнанието на европейските общества има трудности, които трябва да се преодоляват, ако искаме да постигнем по-интензивно участие във финансирането и подкрепата на културата от частния сектор: по-общо, и специално на европейския континент, визията за една компания не включва аспекта на благотворителя. Европейските медии не са ефективни при предаването на имиджа на компанията като благотворител. Поради това е много трудно да се създаде мнение, което би могло да стимулира фирмите да посвещават усилията си на културата и на други благородни каузи.

Публичният сектор също не е от помощ: държавната хазна е често подозрителна към данъчните стимули за частни инвестиции в културата и публичните културни институции често възприемат компаниите и фондациите просто като източник на приход, които те използват, за да стоварят от своите отговорности и направят програмите си осъществими. Все пак трябва да помним, че патронажът представлява специфична форма на одобрение (публично действие), демонстриране на вярност и осигуряване на подкрепа.

Поради това е от основна важност да има сближаване на публичната и частна инициатива в подкрепа на културните дейности, така че ресурсите да се управляват ефективно и прозрачно и гражданите да имат достъп до най-високия възможен стандарт на културни стоки и услуги, които обществото и неговите институции могат да предложат.

Публичният сектор трябва да определи наново своята роля във финансирането на културни дейности. В европейските общества има нарастващ брой организации с набор от характеристики, комбиниращи публични и частни аспекти до степен че да говорим за наличието на "възникващ трети сектор": съставен от фондации, неправителствени организации, доброволни сдружения, благотворителни организации, всичките нестопански. Поради това държавата, отговорна за развитието на законодателна рамка, в която се развива частната инициатива, трябва да промени характерната допреди тенденция да монополизира управлението на културата. "Публичната дейност не трябва и не може да финансира всичко; но определено може да служи за създаването на среда, благоприятна за частна дейност" (комисар Вивиан Рединг в речта й при откриването на семинара).

Необходимо е да се поощрят ефективни европейски фондации. Днешните фискални структури са все още в толяма степен сериозна пречка за появата и правилното функциониране на частна финансова подкрепа за културата. Ние трябва да се стремим към по-гъвкави административни и фискални режими за компаниите и фондациите. В тази връзка е абсолютно необходимо ЕС да предприеме стъпки към създаване на обща основа, която всъщност, въпреки че това е много трудно днес, би могло да бъде наложена поради динамиката на пазара в бъдеще.

От друга страна, културата дава престиж, но не винаги е винаги е възприемана като инвестиция, необходима да подобри нивото на благосъстояние или качеството на живот в едно общество. В поле на открита конкуренция има много алтернативи - в спорта, образованието, социалните дейности - които са по-ефективни в привличането на частни инвестиции.

В някои страни, патронажът е поставен в по-неблагоприятни данъчни условия от спонсорството. На европейско ниво, този парадокс е допълнително подсилен от факта, че трансграничните дейности не само не са поощрявани от Съюза, но биват и наказвани посредством изискването за наличие на клонове в другите страни.

Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент, всички изрично включиха патронажа и спонсорството в техните препоръки, поради тяхната важност и нарастващо значение за подкрепата на културата. Във всеки случай, въпреки че Съветът на министрите на културата през 1987 и 1992 година отбеляза нуждата от подход към тези проблеми на европейско ниво, до днес резултатите са оскъдни.

Цели

• да се разщири полето на действие, престижа и обема на финансова подкрепа за културата посредством спонсорството и патронажа;
  
• да се разпространят примери на добри практики. Да се разработи европейски "Нравствен кодекс" за спонсорство и патронаж;
  
• да се стимулира корпоративното социално съзнание;
  
• да се подобри фискалната регулация на спонсорството и патронажа. Да се работи към законодателно приближаване в различните европейски страни по отношение на фискалната регулация на социалните дейности провеждани от компании, фондации и индивиди, което се налага от реалностите на общия пазар, единната валута и единното социално пространство;
  
• да се стимулира публичен дебат и постоянно разпространение на факти и мнения, застъпващи се за благоприятно обществено и корпоративно възприемане на спонсорството и патронажа;
  
• да се увеличи публичното и гражданско признание на културната благотворителност и действията в обществена полза на фирми и граждани;
  
• да се постигне ангажираност на големите обществени и частни медии относно необходимостта от разпространение, даване на престиж и обществено признание на подкрепата за култура;
  
• да се изградят надеждни и добре управлявани бази данни, за да се улесни създаването на европейска среда за действие на спонсори;
  
• да се стимулират частните контрибуции за финансирането на културата. Да се стимулират индивидуалните дарения;
  
• да се стимулират инвестиции на частния сектор в културен продукт, културно наследство и в културни услуги и дейности, смятани в дадена страна за интересни на европейско ниво.

1. Разработване и поддържане на постоянен, отворен форум за спонсорството в Интернет, който може да бъде интегриран в културния портал на Европейската комисия, представен от комисар Рединг на 18 март на среща на европейските министри на културата в Саламанка. Настоящият, разработен за семинара уебсайт (www.mecenas-eu.net) може да бъде отправна точка.

2. Европейската комисия ще обявява и връчва годишни и двугодишни награди за спонсорство, корпоративен патронаж, индивидуален патронаж и "добра практика" използвайки, може би, или променяйки наградите, които вече съществуват во това поле, но с институционална подкрепа, за да усили същият ефект от възсатновяването на престижа и стимулиране на присъдиняването на компании, фондации, и индивиди към частното финансиране на културни инициативи на европейско ниво.

• гъвкава, динамична, децентрализирана и институционализирана мрежа сред културните администрации в страните членки;
• дневен ред за дебати/форуми;
• предложения за академични изследвания;
• планове за действие и планове за комуникация;
• ползите от програми за културно действие от специален интерес на европейско ниво;
• срещи на създатели и продуценти на културни събития;
• виртуални пространства за среща за да се стимулира обмен на предложения относно търсене и привличане на средства за културни креативни дейности, стимули за индивидуален патронаж;
• споделяне на опит и проекти за привличане на средства чрез спонсорство и патронаж на европейски центрове и институции;
• подготовка на нравствен кодекс за да се даде подходяща рамка за отношенията между публичини и частни интереси генерирани от патронажа и спонсорството.