|
Прилагането
на законодателна рамка за културното спонсорство
Предложение за втората работна маса: Спонсорството и рамката
за неговото развитие: мотивации, водещи принципи и насрещни ползи
От гръцките участници Alexandros J. Stanas and Nicolas A. Vernicos
и Thalis Koutoupis, членове на OMEPO (Гръцката асоциация за бизнес
спонсорство), неотдавана прекратила дейността си поради въведеното
ново данъчно третиране на спонсорството в Гърция*
Частният сектор е вече незаменим източник на финансиране на
дейности в културния сектор. Все пак липсата на специфична рамка
за културното спонсорство ограничава обема и качеството на потока
ресурси към културния сектор (качество се отнася до общоприетите
правила и практики). Осъзнавайки необходимостта от подход към тези
въпроси на Европейско ниво предлагаме следното:
І. Въвеждане на законодателство, според което компаниите с най-голяма
печалба за година от всяка страна-членка на ЕС ще бъде длъжна да
отделя определена сума от печалбата си за културно спонсорство.
Тази идея произхожда от древногръцката практика Choregia.
През Златната епоха в древна Атина бил въведен закон задължаващ
най-богатите от атиняните да плащат за производствените разходи
на културни дейности на града - театрални представления, фестивали
и т.н. Тези спонсори били високо почитани от гражданите и се конкурирали
в това кой ще подготви най-впечатляващото събитие.
На основата на тази концепция г-н Thalis Koutoupis първо публикува
идеята за "задължителното спонсорство" в книгата си Choregia
(1996). Бившият министър на културата на Гърция г-н Stavros Benos
поде инициативата и заедно с г-н Thalis Koutoupis подготвиха предложение
за закон. Правителството отхвърли предложението. По-сетнешният Министър
на културата г-н Theodore Pangalos помоли за помощта на г-н Koutoupis
относно законодателството за спонсорството и прие по принцип идеята
за задължително спонсорство, но напусна поста си без да довърши
своя план.
Накратко предложението е следното:
Спонсорството ще бъде задължително за първите 3000 най-печеливши
гръцки компании, които ще трябва да отделят 0.5% от печалбата си
за култура. Общата сума не отива в държавната хазна. Компаниите
ще имат на разположение специално подготвен списък от предварително
оценени предложения за спонсорство на културни организации, съставен
от Министерството на културата и Асоциацията за бизнес спонсорство
за изкуство. Фирмите ще избират подходящ спрямо фирмената си стратегия
и печалба проект и ще го реализират, попълвайки съответните документи
за държававните органи. По приблизителни оценки такъв закон днес
би осигурил фондове в размер 120 - 180 млн. евро.
Подобна регулация в контекста на ЕС ще изисква внимателно планиране
на следните неща:
- Предмет на този закон трябва да е броят на компаниите, субекти
по него.
- Процентът от печалбата да бъде за култура или други нестопански
дейности
- Съставянето на списъка с предложенията за спонсорство, от който
фирмите да избират
ІІ. Приемане на етичен кодекс или кодекс на "добра практика",
заедно с механизъм за оценка, контрол и санкциониране.
Очевидно е нуждата от независима национална Асоциация за спонсорство
във всяка страна от ЕС, за да следи и улеснява съответните процедури.
CEREC може да играе много важна роля в координирането между националните
асоциации. ЕС, а също и стратегически партньорства на националните
асоциации с други професионални такива, трябва да осигурят подкрепа
за създаване на тренингови програми за мениджъри на културни организации
и мениджъри от частния сектор.
ІІІ. Всичко казано по-горе трябва да се базира на международно приета
дефиниция (терминология) за културно спонсорство
Много от проблемите на културното споссорство произхождат от погрешно
разбиране на истинската му същност.
Предложение за дефиниция от г-н Thalis Koutoupis: Културно
спонсорство е финансова или не-финансова подкрепа на културни нестопански
организации, услуги, дейности или инфраструктура от частни фирми или
фондации. То представлява трансфер на ресурси от частния към публичния
сектор като единствената насрещна полза е стойността на положителното
обществено мнение.
Често срещано смесване е това между културното спонсорство
и комерсиалното спонсориране. С последното се означава всяка спонсорска
дейност (към стопански организации) с чисто търговски цели, вкл. промотиране
на продажбите, реклама, промоции в медиите.
Само когато подобни разлики се изяснят на протагонистите на обществото
(частни фирми, културни организации, медии и публика), само тогава
ще е направен сериозен напредък към установяването на подходяща рамка
за културното спонсорство.
За повече информация авторите са оставили свои телефони и имейли.
*По данни от уебсайта на мадридския
семинар гръцките фирми могат да намаляват преди данъчното облагане
до 16% от годишните си печалби със сумата, с която спонсорират нестопански
културни организации . Но ако спонсорството на едно лице за една година
надвишава 100 000 GRD (около 295 EUR), тогава фирмата трябва да плати
окончателен данък в размер на 20% от сумата надвишаваща споменатия
лимит. Споменатите облекчения не се отнасят за непарични дарения.
|
