На 17 ноември 2001 се проведе първият от семинарите посветени на темата Изкуството и бизнесът в България. Участваха представители на независими културни организации – стопански и нестопански, сдружения на артисти, държавни културни институти и независими артисти. Гости бяха представители на Министерство на културата.
вж. Списък на участниците

Основен структурен и съдържателен елемент от срещата бяха презентациите на бизнес експертите от фирмите партньори в този проект – Цветелина Александрова от съорганизатора Орбител, Людмил Каравасилев, Маркетинг-мениджър, ОББ, Мария Гергова, Директор, агенция United Partners, Светлана Ставрева, мениджър Интегрирани маркетингови комуникации, IBM България и Рени Монева, Директор, Usit Colours.
вж. Презентации

Отговори получиха въпросите на участниците, които конкретно се отнасяха до специфичния случай на всяка от фирмите. Презентациите, освен това, представяха и картина, приложима към корпоративния спонсор въобще и принципите, които го ръководят в тази дейност.

Акцент в презентациите беше характерната за такъв тип партньорство ситуация, при която печелят всички страни – спонсорът, който желае да бъде добър корпоративен гражданин и да похарчи добре дадена сума, културната организация, която получава допълнително финансиране, проектът, който намира своята реализация, както и публиката. В такъв случай, когато възможността е налице, предизвикателството е да се намери общ език, да се постигне разбиране за природата на действие и целите, към които се стреми другата страна, да се открият и ефективно да се използват различни средства, увеличаващи ефекта от сътрудничеството.

Във времето за дискусии се откроиха няколко основни теми, които задържаха интереса на участниците. Темата за законодателството регулиращо отношенията бизнес – нестопански организации (в частност културни) и главно данъчните стимули, присъстваше и тук. Това не беше изненада, при положение, че почти винаги, когато в изречение се комбинират думите “спонсор” и “защото” в него присъства и “закон”. След приетите през декември поправки, очевидно, темата ще продължи да бъде източник на повече дълги и не толкова ефективни разговори.

Темата за изкуствата и публиката получи допълнителна перспектива по следния начин. При положение че бизнесът е необходим, желан и полезен партньор, какъвто изглежда случаят, той също се интересува и от публиката на дадено културно събитие или културна организация. Погледът и интересът на спонсора към публиката притежава различни характеристики от този на авторите и представящите културния продукт, тъй като в основата им стои коренно различен подход (дали?). Когато избира какво да подкрепи, един бизнес почти винаги би потърсил баланс между чисто естетическите качества на артистичен продукт и интересът, който този продукт би привлякъл, ако изобщо взаимозависимост от такъв род се установява. За артиста това може да означава недопустим компромис. Обаче, и за бизнеса винаги има значение какво, на кого, и как се казва. Още един от пунктовете, по които да се търси пресечната точка на взаимодействие.

Оживена дискусия предизвика въпросът за медиите и тяхното отношение към корпоративното спонсорство. Участниците не опонираха на тезата, че думата “спонсор”, срещана в медиите, предизвиква по-скоро и повече отрицателни отколкото положителни асоциации. Друг проблем, който се прибавя е неизяснения “медиен статут” на спонсорството по подобие (вследствие?) на правния такъв, т.е. как медиите гледат на спонсорството. То информация/част за/от дадено събитие ли е? Колко значима е тази информация? И изобщо, как се вписва в журналистическите критерии за информация?
вж. Какво имат медиите против корпоративните спонсори?