Информацията тук се базира на проучването, което Центърът за изкуства “Сорос” - София проведе в края на 2000 и началото на 2001 година, което намери резултат в публикуването на справочника “Бизнес подкрепа за култура и изкуство в България”.

Намеренията, с които започнахме работата по това издание бяха:

• да съберем и систематизираме информация, която е налице, но не стига по едни или други причини до тези, които знаят как да я използват по подходящ начин;
  
• събраната информация да се оформи така, че да служи като основно помагало за организациите в изкуствата и културата в тяхното търсене на финансиране от бизнеса;
  
• вписвайки се в една по-широка картина, изданието да катализира активност и развитие в това поле.

Изданието трябваше да дава отговори на въпроси като - има ли и до каква степен интерес и желание от страна на бизнеса да подпомага развитието на култура и изкуства в България под формата на спонсорство; какво води бизнеса в това му желание, има ли изградена спонсорска политика, какви цели и ценности стоят в нейната основа; какви изисквания има бизнесът към лицата и организациите, кандидати за спонсорство, и при какви условия то се осъществява.

По-общата цел беше въобще да се изследва феномена корпоративно спонсорство у нас

Оказа се трудно въпросите да получат отговори, без да се налага допълнително разяснение и уточнение, т.е. оказа се, че информацията не е налице.

Първоначално проучването опита да обхване 300 компании, като се фокусира върху големите предприятия и чуждия бизнес. Сред фирмите, на които изпратихме описанието на нашата идея и въпросник, бяха:

• членовете на Българската международна бизнес асоциация – в голямата си част чуждестранни и международни фирми, които стъпват на българския пазар под една или друга форма, или български компании, в които има чуждестранни капитали (благодарности за съдействието, което получихме от офиса на асоциацията);
  
• най-големите и успешно функциониращи български компании съгласно рейтинга на Българската стопанска камара, между които и водещи фирми от различни региони на страната;
  
• други известни международни компании с осезаемо присъствие на българския пазар, сред които и големите рекламодатели.

Почти нулевата обратна връзка поради причини, изяснили се отчасти впоследствие, ни накара да стесним базата на проучването на една трета от първоначално предвидената, както и да използваме предимствата на по-директните начини за контакт.

Ето основните констатации и разсъждения от проучването:

по-голямата част от тези фирми са подкрепяли в най-общ смисъл организации и/или събития в изкуствата и културата. Така отговарят 52 от 80 фирми, или 65 %. Почти всички от тях смятат, че тези отношения имат място и в бъдеще;

Този процент сред базираните в страната успешни фирми е дори по-голям, което е естествено и говори добре за техния обществен ангажимент. От друга страна, същият ангажимент на чуждестранните и интернационални компании е с тенденция да нараства едновременно със стабилното им установяване на местния пазар.

по-малко от половината от тези компании изразиха готовност или се съгласиха да участват в справочника;

Най-често срещаната причина за това поведение, продиктувано най-вече от предпазливост, е опасението от прекалено големия нездрав за бизнеса интерес, който едно подобно издание би предизвикал и стимулирал. От друга страна, има една широко разпространена нагласа във фирмите да не казват неща, които не са длъжни да казват, независимо за какво става въпрос. Може би така е по-спокойно или има някакъв разбираем страх от ефектите на свободното слово.

най-многобройни сред спонсориращите изкуства и култура са: банки и финансови институции; местни дистрибутори, клонове и представителства на чужди компании; големи национални компании;

най-активни по сектори са банките и финансовите институции, фирмите в сферата на услугите – комуникации, авиолинии и др., дистрибутори на продукти на чужди компании, следвани от фирми в промишлеността;

Очевидно те имат по-добре изградена и функционираща система на корпоративни комуникации, посредством която сами си създават благоприятна среда за растеж.

Във фокуса на интереса на компаниите на първо място е музиката, като значителна част от подкрепата привличат нейните популярни форми; литературата с подпомагане за издаването на отделни книги; и театърът, където в по-голяма степен се налагат дълготрайните партньорства с мощни фирми. Към това трябва да прибавим и фестивалите, които привличат интереса както на относително многобройна публика, така и на спонсорите. За отбелязване е също нагласата на доста фирми да предоставят средства за “спасяване” на определени национално ценни и значими форми на изкуство, събития или културно-историческо наследство.

Въпреки че показват някакви тенденции, тези данни трябва да се приемат с голяма степен на условност, тъй като отчитат броя на спонсорствата, а не реалното движение на средства.

у нас спонсорството все още рядко е част от цялостната маркетингова стратегия на компаниите;

А и в една динамична и променяща се среда компаниите, които са изработили пълни и многостранни маркетингови стратегии, не са значително количество.

в повечето случаи спонсорство се предприема, за да се отговори на многото запитвания и молби;

за спонсорство, реклама и дарения се отделят средства от общ бюджет и към тях се прилага един подход;

На практика на тях се гледа по един и същ начин. Приравняването им стеснява като цяло обема на тази активност. Изводът, който ние правим, е, че или няма съзнание за разликите и за възможните ефекти от спонсорството, или те не могат да се проявят на практика. Но пък те няма да се проявят, докато не се действа с това съзнание.

вземайки предвид и средата, в която се развива тази дейност, предпоставка за неразличаването на тези форми може да е неразличаването им от закона;

Вж. Законодателна рамка за спонсорството

културните организации също следват един модел

и се обръщат към фирмите с молби за помощ. Компаниите нямат нужното време, за да помислят дали тези молби могат да не са молби, а предложения, защото дори бизнесът не може да спекулира с определени нужди, още повече публични, и да ги класифицира. Чисто човешкото отношение, примесено с определено инерционни нагласи, довежда до феномена

отношението между търсещите средства и компаниите се оказва същото, каквото е било преди между Министерство на културата и неговите подопечни;

Идеалният вариант би бил установяването на дълготрайни партньорства, при които ще може да се разчита и на подкрепа за проекти, стоящи встрани от публичния и пазарния интерес.

Засега повечето компании предпочитат да разглеждат предложенията случай по случай и да се включват в някои от тях, без да се ангажират с по-обвързващо сътрудничество. В такава ситуация рядко една културна организация може да разчита на постоянни приходи от един и същ източник. Но това е ситуация, да не кажем съдба, на културните организации въобще. Източниците се променят, но това не означава, че не може да се осигури относително стабилен поток от приходи.